На боговете си отречени-

в божествената тога Ти човеко се облече

и пръв БОГ стана на света-

пръв и най-велик от всички цезари!

Сега пастир си сам на своето стадо,

на виното и на любовта-

и смърт и радост Ти даряваш с ръка,

която химни пише за възхвала.

Арените отдавна вековете са погълнали

и гладиаторите опръскани с кръв,

но гладиаторът в тебе си живее,

защото вечно искаш да си пръв.

Да бе възкръснал Рим-би  завидил

на твоето достолепие и мощ,

засрамен под руините би зарил се,

защото неговият ден пред твоят ще е нощ.

За рай и ад не ще говоря-

тях Ти свалил си на земята

и трудно ще ми е да споря,

от де започва раят и от де злината.

Но в божествения път,защо уплашено се спираш,

или загуби поетичното си вдъхновение-

нима и в него вече Ти съзираш,

едно трагично-познато повторение?

Нима омръзнал Ти е клоунският грим

и изправен е пред теб въпросът:

като Нерон ли да запалиш бляскавият Рим,

или милост от Боговете да изпросиш?

 Андрей Денчев
              1992г.