всеки ден за теб е труден-

трудно виждам че живееш в зноя,

но къде ли е плодът обрулен...

и къде ли ще откриеме покоя?

Твоята природа е жена

и както всичко женско ти се пада,

да намираш в света нега,

а пък аз истина някаква да гоня.

И ето разминаването е неизбежно.

Някак странно е нали?

Отлита си живота неусетно-

отлитат с него и твоите мечти...

Недей тъгува мила моя,

 недей проклина ме в душата си,

 аз вървя в пътека своя-

за жалост- пътека само за един.

Не тъгувай... просто ме последвай...

Андрей Денчев 
            2000г.