Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
21.07.2014 11:59 - Посланието на Ал.Стамболийски през 1920г.към хората със съвест-копипейст от iliaganchev
Автор: andrei Категория: Политика   
Прочетен: 1607 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 11:22 - Посланието на Александър Стамболийски през 1920 към хората със съвест автор: iliaganchev категория: Новини   image 
прочетен: 14 коментари: 0 гласове:  1  
последна промяна: 11:25 
 

Посланието на Александър Стамболийски през 1920 към хората със съвест

(или: Защо отрязаха главата на народния трибун?)

         Политическите партии са изродени политико-обществени сили

         Всяко нещо, което по един или друг начин постигне целите си, в името на които е създадено, то престава вече да има оная важност и значение в живота, които е имало и които би трябвало да има. Нещо повече: то, както казахме и по-рано, е подложено на израждане, а, следователно – и на умиране. Политическите партии, както видяхме от дотук изложеното, са имали за цел да доизвоюват и да дадат постройката на новия, народовластническия, демократическия политически режим. С прокламирането на гражданските и политически права и свободи, чрез учредяването, чрез прокарването на основните закони – конституциите, в известни страни, - целите се постигнаха. От тоя момент и тяхното израждане бавно, но сигурно се започва. Това е факт неопровержим. И тяхното израждане ще продължава до тогаз, до когато по силата на нещата не бъдат премахнати от сцената на обществените борби като организации съвършено отживели, като организации не само неспособни да се справят с новите нужди на живота, но и пакостни, вредни, убийствени: за тия нови нужди и за режима, който те извоюваха.

         Че политическите партии са изродени вече политико-обществени сили, това може да види всеки, който не страда от умствено късогледство, който умее да вижда нещата тъй, както си са. Да вземем политическите партии в която щем конституционна страна, ние ще забележим едно и също явление в тях, а именно: едно всестранно, едно систематично израждане; израждане и по състав и по цели и по средства.

Например, по отношение на състава им, тяхното израждане е очебиюще. Преди всичко политическите партии не са и не могат да бъдат представвителки на работещите народни слоеве. Тяхната мощ, сърцето на тия политико-обществени организации се зида от интелигенция, която няма нищо общо с живота, с нуждите, с интересите на широките народни маси. Няколко души адвокати, няколко души предприемачи – търговци, една голяма част службогонски елемент – това е то постоянният и действующи елемент, който съставлява днешните политически партии и който крепи живота и направлява действията им. Интересите на тоя елемент не само не се схождат с интересите на работещите маси, на производителните слоеве, но са и в явно противоречие. Цялата тая плеада от интелигентни хора очаква препитанието си от черния труд на работните маси. Животът, охолството им зависи от изобилието в държавнот осъкровище,  вкоето по необходимост, поради естеството на професията, на поминъка им, са забили жилото си. Техните жизнени интереси диктуват онуй грамадно работно население, което пълни държавната хазна, да тъне в невежество, за да не може да упражнява нужния контрол; да бъде обременено с непоносими даждия и всевъзможни върхнини, за да бъде охолен техният живот; да бъде отритнато от политико-обществения живот, за да не съзира непрадите в тоя пшолитико-обществен строй и да не дава отпечатъка в него със своята пестеливост, скромност и прямота. И така е в действителност. При липсата на жива обществена заинтересованост и контрол, при неучастието на народните маси в действията на политическите партии след прокламирането на гражданските и политически права и свободи, - а причината на това неучастие видяхме коя е, - всичко в новите, в политически освободените държави етака нагодено, че държавната машина във всичките си разклонения да се явява като същинска фабрика, същинска мушия на това интелигентно малцинство. И просвета, и съдоустройство и законодателство, и администрация, и всяко клонче от държавното устройство е завладяно от това малцинство, е бюрократизирано, е монополизирано, е изолирано, е отчуждено и откъснато от всяко бдително око на работещите народни слоеве.

         Да, омотаната класа, капиталистическата аристокрация, която бе  по видимому отблъсната от властта заедно с разрушението на оковите на монархизма, се замести от умствена аристокрация, която във всички страни днес чрез партийните управления, чрез борбите на политическите партии при новата държавна обстановка, изплува на повърхността, обсеби здраво властта и систематически използува вече нейните блага, за да се снабди след години с материалната мощ на некогашната капиталистична и владелческа класа и да тури нови, по-страшни робски окови на чернотрудовите народни маси. По-корави, по-страшни казваме, защото свръх всичко онова, което монархическият режим имаше на разположение да изнудва и угнетява работния народ, носителите на новия монархизъм, на новото робство, чрез изродените обществени сили – политическите партии, имат всичката възможност издъно да деморализират народните маси, да убият у тях самосъзнанието за самопомагане, да унищожат и последната им искра за самоотвержена борба и да компрометират по всички линии новия политически режим. А най-лошото нещо е да убиеш морала у един народ, да оскверниш борческия му дух и да погубиш вярата в собствените му сили, в собствената му мощ. Такъв народ е осъден не само на нечувано робство, ное осъден и да изчезне от лицето на земята, като отделна, като определена единица.

         За жалост, към тоя печален край изродените обществени сили в конституционните страни, назовани политически партии, тласкат народите. Умствената аристокрация, интелигентската сган, както я титулува един даровит български писател, е свила змийско, котерийно гнездо в някогашните общонародни борчески сили, а понастоящем изродени обществени мърши – политическите партии, и под булото на славното им някогашно минало, безпрепятствено напарвляват обществената колесница по релсите на новия политически режим към неминуемо разтление, към неминуемо ново робство.

         По отношение целите, които преследват днес, израждането на политическите партии е още по-поразително. Нито сянка от някогашните им благородни цели днес няма и не може да има. При наличността на онова, за което и в името на което те бяха създадени, тяхното положение е досущ паразитско. При прокламирането, при въдворяването на конституционния режим, те изпадат в положението на актьори, на певци, песента на които е окончателно изпята. Пред факта, че гражданските политически права и свободи са извоювани, са придобити, са в ръцете на демоса, съгласно новите наредби в областта на политическия обществен живот, - те, политическите партии, трябва или да скръстят ръце, което е все едно да се самоосъдят на смърт, или пък да продължават да живеят без някакви определени цели, като изнасилват и себе си, и самия живот. Инстинктът за самосъхранение продиктува на тия отживели времето си политико-обществени сили да предпочетат второто положение. Те не можеха да се самоунищожат, те решиха да продължат своя на никому непотребен, освен на самите тях, живот. В името на какво? – Безспорно, в името на собственото си самосъхранение, в името на собствения си интерес. И те сториха това. Те заживяха и продължават да живеят един паразитски живот. Те се превърнаха на политически котерии, целите на които станаха и са: лично и партийно самообогатяване. Нищо възвишено, нищо идейно, нищо благородно днес не движи тия изродени обществени сили. Привидната оная идейност, мнимият онзи идеализъм, що понякога проблесва през време на опозиционния живот на някоя от политическите партии в конституционните страни, още при първата стъпка след поемането на властта от тая партия се разбива като сапунен мехур под ударите на грубата и неприветлива действителност. Пред невъзможността да се направи нещо добро за работното население, за демоса (народа); пред невъзможността да се пристъпи към разрешението на назрели икономически, материални задачи; пред невъзможността да се задоволят разнообразните и явно противоречиви нужди на цялата оная разнокалибрена народна смесица; пред невъзможността, най-сетне, да се противодейства срещу тежненията и подмолните завоевателни стъпки на окования монарх, - привидно идейната оная политическа група, която през време на опозиционния си живот е успяла да спечели погледите на слабопросветената народна маса, бързо се компрометирва, изгубва и последната си капка от своята партийна чест и продължава смело да върви из отъпкания път на своите предшественици. А превърне ли се един път на същинска котерия една политическа партия, помири ли се с мисълта, че тя е безсилна да удовлетвори някакви народни нужди и че нейното по-нататъшно пребиваване ще зависи само от властта и облагите на тая власт, тя вече не е само безполезна, но и вредна политико-обществена сила.Тя тормози, изнасилва и компрометира политико-обществения живот; тя спъва правилния държавен живот, изсмуква народния пот и покваря всичко, до което случайно се докосне. Нейните копнежи, нейните цели са съсредоточават само в това, да се добере по-скоро до властта, или пък, ако я е заела, да се старае всячески да яв задържи, за да обогати за сметка на държавното съкровище всичката оная търтейска паплач, която стои в първите й редове и която служи за оръдие на нейните хитри машинации и тогаз, когато партията е в опозиция, и тогаз, когато тя е на власт.

         Що се отнася пък до въпроса за средствата, чрез които тези политически котерии се домогват до собствената си мушия, до държавната власт – израждането им е още по-съкрушително. Тук за никакъв морал, за никаква нравстеност, за никаква чест не може да се говори. Нито високото обществено положение, нито интелигентността, нито ангажиментите пред народа не са били в състояние да предотвратят ръководителите на тези партийни сбирщини да се докосват до най-ниските, до най-безнравстените, до най-подлите и унизителни средства в бясната си партизанска борба за домогване до властта. Уличната езуитщина във всички техни действия, във всички техни прийоми е в пълния си разцвет. Нищо не пречи на тая „интелигентна сган” да се превърне в разбойнически вертеп, който пред никаква етична норма не се спира в лудешкия си устрем, да се допре до държавната стръвнина и най-безбожно, най-мошенически да я използва за лична или партийна сметка. Чрез комплоти, чрез убийства, чрез заплашване, тъпчене на законите, безобразни лъжи и извъртания, чрез унизителни за човешкия род подмилквания пред краката на властораздавача, чрез побоища и кражби, чрез всички средства, които порочния човешки ум е измъдрил, тия политически котерии си служат, за да се доберат до държавната власт или пък да я задържат за по-продължително време.

         Така изродени политическите партии и по състав, и по цели, и по средства, те са се превърнали не на политически, а на партизански котерии, на същински политически глутници, които ежеминутно дебнат своята жертва – държавната хазна и които с тигърско остръвление изсмукват потта и кръвта на народните маси. Властта – това е тяхната мразовита нощ, през която и чрез която тия глутници от озверени човешки същества разпъват безконтролно и безбоязнено своята жертва посред помраченото политико-обществено поле.

 




Тагове:   andrei,


Гласувай:
5


Вълнообразно


1. merlin68 - "Всяко нещо, което по един или ...
21.07.2014 17:25
"Всяко нещо, което по един или друг начин постигне целите си, в името на които е създадено, то престава вече да има оная важност и значение в живота, които е имало и които би трябвало да има."
Това е абсолютно вярно, много добра формулировка, но то точно тогава това нещо когато е изиграло ролята си се и превръща в партия, в статукво.
Ако погледнем християнството - постига целите и се налага като религия, хоп ражда се църквата. Така е и с демокрацията, с комунизма. Статуквото постепенно променя съдържанието до степен, че накрая успява да го превърне в противоположно на първоначалното.
цитирай
2. bgman13 - цитат:" При липсата на жива ...
21.07.2014 18:01
цитат:" При липсата на жива обществена заинтересованост и контрол, при неучастието на народните маси в действията на политическите партии след прокламирането на гражданските и политически права и свободи, - а причината на това неучастие видяхме коя е, - всичко в новите, в политически освободените държави етака нагодено, че държавната машина във всичките си разклонения да се явява като същинска фабрика, същинска мушия на това интелигентно малцинство. И просвета, и съдоустройство и законодателство, и администрация, и всяко клонче от държавното устройство е завладяно от това малцинство, е бюрократизирано, е монополизирано, е изолирано, е отчуждено и откъснато от всяко бдително око на работещите народни слоеве."

Е аз какво казвам - че базовият монопол, от който произтичат всички монополи е държавната власт. Ако тоя монопол падне, падат и останалите. Защо съществува? Защото липсва правилна (истински демократична) избирателна система.

А какво казва Маркс - че държавната власт нямала значение, защото била продукт на базата. Само че Стамболийски казва обратното. Е защото тогава, беше част от символите на комунизма?
цитирай
3. andrei - bgman13-Стамболийски не отрича държавата като институция,
21.07.2014 19:14
а партиите превърнали се в котерии,чиято цел е ограбването на трудовият народ,чрез властта!За да се разберат правилно думите на Стамболийски и неговите послания е добре да прочетете неговият труд"Политически партии,или съсловни организации"писан в затвора.Стамболийски никога не си е сътруничел с комунистите и е бил един от най-яростните им критици!!!Това което е станало след 9.9.1944г.не е негово дело и е добре описано от историята.Както се казва ,има други реалности в този период и виновни за причините и последствията за случилото се в България,след ВСВ,но това е тема за друг разговор!!!
цитирай
4. bgman13 - цитат:"Стамболийски не о...
21.07.2014 20:28
цитат:"Стамболийски не отрича държавата като институция"

Е да де, нали и аз това казвам - че Стамболийски е казал че държавата е важна, докато Маркс казва, че надстройката (т.е. и държавата) не била важна, защото била продукт на базата.
В къщи имам една книга от Стамболийски (може и да са повече) в която има речи и публицистика, и някоклко за Стамболийски, но не съм ги чел. Баща ми ги е купувал.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: andrei
Категория: Политика
Прочетен: 2124300
Постинги: 980
Коментари: 2249
Гласове: 10892
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031