На боговете си отречени-
в божествената тога Ти човеко се облече
и пръв БОГ стана на света-

Изниза се бързо конеца на дните,
с мизерията от вчерашният карнавал,
лицата от гримът са вече измити

Дъждовна есен свила е гнездо в моите мисли,                        
препъват ме изгнилите й плодове,
за да не мога песента си да напиша

З а кой ли път допушвам цигарата лютива,
за кой ли път се връщам в детството за час,
където зеят ямите от дни горчиви

С оркестър от хиляди тромпети
отмина празничният ден-
окичен със слава и букети,

Върти се бързо кълбото на една игра известна ,
наречена  с име ТОТО-за съкратено и за по-лесно.
В тотото се влиза без покана.Изчакваш си реда смирен,

Колко бързо светът се разголи ,
с цялата си красота и всички язви-
във време,като жребец подгонено,