Любима моя,
всеки ден за теб е труден-
трудно виждам че живееш в зноя,

 Луна прекрасна-ти къде отиде-
облак ли те скри?
Виж-върни се мила моя,

 Навън няма нито сняг-нито дъжд.
Хей така-другаде е бяло и другаде вали.
Навън един на кучето си вика;дръж-

 
Очаквах те някога да дойдеш-
закъсняла топла и добра,

 
Измъчваме се с любов взаимно-
с любов достойна за омраза,

 
Стоя край магистралата на древният път
със старото слънце отгоре.

 Тъжна е ноща.
Тъжна и задушна.
Тъжно стъпки в мрака се приглушват.