Всеки чака пред своя светофар,

на щастието зелената пътека,

през дни белосани с вар-

на болният малката утеха.

Където винаги Внимание! и Стоп!

смразяват във вените кръвта,

пред които ужасът на пресен гроб

не струва и пукната пара.

Животът някак си на три е счупен-

в зелено,в жълто и в червено,

и както искаш го кърпи-

под кръпката ще бъде винаги студено.

 
Андрей Денчев 
            1979г,