Твърде модна стана тази тема

и под благородното прикритие

се ровим из душите на хората край нас,

но себеси не питаме:какво в живота ни привлича,

на какво се радваме,какво обичаме

и дали от простичкият факт,

че сме се родили-затова умираме.

Отчуждил се е човека,

скрил се е на топло от съвеста,

прескача падналите, и за да не кажат:

видя,а пък си отмина-глава извръща настрана.

И пак под благородното прикритие

се питаме в душите си:

дали на болката станали сме чужди,

и как без нея ще познаем радоста?

Как без нея ще открием своето време,

или на времето длъжници сме сега?

Твърде модна стана тази тема,

модерно е и времето-модни са ни дрехите,

но с мода съвеста не се прикрива

и падналите пак модерно ли ще ги отминем?

 
Андрей Денчев
               1987г.