Колко бързо светът се разголи ,

с цялата си красота и всички язви-

във време,като жребец подгонено,

сякаш някой луд го язди.

С грешките от вчера-днес се манифестира,

пред съдбовния олтар на глупоста,

като разюздана жена,която се неспира

и търси  смисъл единствено в древната игра.

Днес земята оплодена е узряла-

за майчинство стъкмена е грижливо,

но вече и слепците са разбрали-

детето ще е страшно уродливо!

Фанфарите за празничната вечер

старателно излъскани блестят,

като скалпела добре наточен

и чакат само знак,за да закрещят.

В храма с божествения лик

жреците молитвено се кръстят,

но пръстите сами се свиват в песник

и виждам;станало е много късно!

А сякаш нищо не се е променило....

Слънцето пече до втръсване-

единствено от вестникарското мастило

научавам;айсберг от ледника се е откъснал.

Андрей Денчев
           1981г.