Изниза се бързо конеца на дните,

с мизерията от вчерашният карнавал,

лицата от гримът са вече измити

и прекрасно се вижда,кой за какво е живял.

И макар местата да са разменени,

още по-бясно продължава старата игра-

залага се на стойности отдавна изтлели,

но сега и зяпача стои с кинжал в ръка.

Правилата на всеки са ясни до лудост:

никой няма право да се откаже на глас-

ще залагаш дори да загубиш,

последната вяра и малкият шанс.

Това е гласът на общата ярост,

където всеки пътува на кораба „Страх”

и човекът до тебе дори да те погуби,

ще бъде най-малкият грях.

Но какво от това,че видях цялата глупост,

на която опитах много страни-

аз изкачих стълбата на своята младост,

уморен с тежката раница на големи мечти.

Дори без тях ще трябва да остана-

последният ми свиден глетчер,

който утре на търг ще го продават,

за забава

при следващата маскарадна вечер.

 Андрей Денчев 
              1985г.