Нагоре! Нагоре!-към синият връх,
                      по нишката на скалата пропукана
                      пълзят алпинисти,като сивия мъх-
                      сътворен от небесната тъкан.
                      
                     Под тях страхът с проточени лиги
                     лукаво ги мами назад в пропаста,
                     където немогат с острите пикели
                     да къртят зъби от нейната гладна уста.

                    И просто се чудя,как устояват
                    на толкова силни човешки молби,
                    в които усещам вкусът на старото вино
                    и постелята топла с красиви жени.
      
                     Нима храмът на жреците
                     не ги привлича с прохладната си белота,
                     където не един с ръце протрити-
                     отварял е врата подир врата?

                     Нима вселената е покорена-
                     попитах алпиниста слязъл пръв,
                     който миеше ръцете уморени
                     и лице ожулено до кръв?

                     А той простичко ми отговори;
                     "най-главното по пътя към върха
                      не е самоцел ,по която може да се спори,
                      ние просто побеждаваме страха".

 
                            Aндрей Денчев 
                                         1987 г.