в кристалният свят с човешко безумство,

удря и вика в съдбите безброй-

удря и вика в стъкло и бетон.

И просто нелепо часовникът щрака-

тича с лудешкият си бяг-забързана

отмерва часовете стрелката

върху древния стар циферблат...

Сякаш от него зависи,че денят редува се с мрак.    

Измамна илюзия на човешки неволи-

стаена надежда в дрипава дреха,

в нея някой крещи и отчаяно моли

за вярата,която вчера му взеха.

Сянката на прилепа гони моят сън-

някой застанал е в рамката на вратата-

вторачено гледа и с ръка сочи навън-

да това е ликът и на страха ръката.

Луната е посипала стените със сребро,

но аз несмея да го събера,навярно защото съм беден...

Ноща удря и вика неспирно

в кристалният свят с човешко безумство...

И просто нелепо часовникът щрака-

тича с лудешкият си бяг-забързана

отмерва часовете стрелката

и търся с нея щастлив циферблат.

Андрей Денчев 
          1992г.