с нежните саби чудесни,

гугутките гукат-кълвача почуква,

земята запява пролетни песни.

Колко много красота след дългата зима

та чак очите ме болят,

но вместо радост в мен тъга напира

по изронения от дървесата цвят.

И нека казват,че така е отредено,

но аз немога да се съглася;

как може на живота всяко дело

да е белязано от първият си ден и със смърта?

Как мога след това прозрение

да търся в поезията път,

щом знам-непрочетените стихотворения,

макар родени-неизбежно ще умрат.

И чудесата щяха да останат много,

ако не бе дошъл косачът през ноща

и днес знаете ли хора-

няма от любов измачкана трева...

Андрей Денчев
           1984г.