Измъчваме се с любов взаимно-

с любов достойна за омраза,

с която пълниш чашата ми с вино

и разяждаш ме с нейната проказа...

Мен- малкият ловец на чувства,

в които зная няма мярка-

и както стъклото от камъка се разчупва-

така се мъча с тебе да счупя и мрака.

Ти си в мен и дишаш с мен-

не бих могъл с ръце да те удуша

в пазвите на общият ни ден,

защото всеки е обул на другия ботуша.

Не бих могъл и да те изтрия,

като грешна дума върху листа,

че ти сега си от ония,

пожелали да са прима виста.

Така с тебе крачим двама,

по пътека отредена за един,

в свят изпълнен с лукавство и измама,

където всички ще изчезнем,като дим...

Андрей Денчев
            1994г.