Очаквах те някога да дойдеш-

закъсняла топла и добра,

задъхана във времето горещо,

или мокра през конците на дъжда.

Вратата с усмивка да отвориш

на моят малък мъжки свят,

където радоста отдавна не е влизала

с нежен теменужен цвят.

Очаквах те и с поглед уморен те търсих

на града в мрежестата длан,

умирах с дните-после пак възкръсвах,

за да те дочакам малко остарял.

Сега си някъде далеко...

и другаде пилееш свилени коси,

на друга ласка ти отвръщаш леко,

в друг се отразяват твоите очи.

Ръката ти за сбогом още е в мен,

в зимата премръзнала-под леденият свод,

разнищвам чувствата объркани-

на сърцето обърканият ход.

Очаквах те някога да дойдеш-

закъсняла топла и добра...

Андрей Денчев 
          1982г.