Тъжна и задушна.

Тъжно стъпки в мрака се приглушват.

Тъжно сенки се клатушкат

и взор в тях жадно впил,

през сълзи устремил,се връщам

отново сам.

Тихо е навън.

Тихо е в сърцето ми.

Притихнал е града,

приглушен-ням...

Тъжно е,когато знаеш,че си сам...

Не самотен,

сам в безкрая,

в потока на живота

превърнат в стихия.

Андрей Денчев
          1974г.