Както изневиделица  заваля сняг и обнови света с красота ,така и бързо се стопи,оставяйки след себеси мръсотията натрупана от неразумното ни ежедневие и хищническо отношение към природата и към самите нас.Контрастът бе изумителен.След прекрасната белота ,улиците на града пожълтяха от размазани животински и човешки изпражнения и всякакви отпадъци от жалкото ни съществувание на индивиди,които сякаш за последо пребиваваха в този град и в тази страна.На фона на светлият празник –Рождество Христово,някак нелогично се взривяваха бомбички и изстрели от всякакъв калибър и произход в акомпанимента на разгулни пиянски крясъци и вакханалията на юдински чалгарски децибели.Очерта се някакъв фронт и война без очертани граници и противници, поразително напомнящи за други страни и размирни дестинации по света.Питах се и трудно намирах отговор за себеси  за случващото се в тази свята нощ.Нима това са изразните средства,с които се ознаменува раждането на младенеца Христос,или надделява желанието да го прогониме окончателно от душите си?Защо?С какво искате да го подмениме?Кои сте Вие и защо се криете зад пердетата и хаоса?

С чувство на омерзение си спомням дните след 10.11.1989г.,когато първенците на ЦК на БКП-БСП нахлуха в божествения храм със свещи и размер,поразително наподобяващ сопите,с които разгонваха през годините ,вярващият народ по площадите,както се разгонва стадо,докато хората идваха единствено да се помолят и получат Божията милост,тъй като от другаде нямаше как да я получат и дочакат!

Спомням си...спомням си,за да не забравя и да не загубя никога посоката на вярата си.Спомням си и проклинам тези ,които ограбиха народа ми,тези които посяха в душите на децата ни отровата на разгула и на наркотиците.Спомням си и ги проклинам,за олчноста им и за престъпленията им през годините.Проклинам тях и окървавените им богатства!

Навън няма нито сняг нито дъжд.

Хей така...другаде е бяло и другаде вали.

Навън един на кучето си вика-дръж,

и тича то след някого с бесът на някои...

А пък аз стоя край сухият капчук

и чакам дъжд да завали.

В мен сърцето свило се е в юмрук

по чужда болка-дано и мен ме заболи...

Но болката е странно нещо...

Не се ли впият в тебе кучите зъби-

за нея нищо няма да научиш и дълго

дъжд ще чакаш да те навести.