Прочетен: 2160 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2010 09:18
Поводът за написването на този постинг ми даде проведеният вчера протест в Италия,на емигрантите от различни националности,срещу дискриминацията упражнявана от италианските власти и работодатели.Емигрантите заети с работа,в обслужващата сфера , и в други дейности,прекратиха работа и изразиха по улиците на Рим и други градове,своето недоволство от дискриминацията срещу тях,по отношение на заплащането на труда,както и от обслужването при административни и социални проблеми на тези общности.Участниците в протеста бяха предимно от румънска,украинска,полска,турска и други националности от бившия източен блок.С протестa и прекратяване на работа, емигратската общност показа на италианското общество и власти,че техният труд е не по-различен от този на италианските граждани и заслужава нужното уважение и заплащане,щом допринасят с повече от 9% от приходите към БВП на Италия.Странното в случая е не самият протест,а отказът на българската емигрантска общност,да се включи и подкрепи справедливите искания на своите колеги.Размислите ми в тази посока ,ме връщат неусетно на българска почва,където не веднъж,протести на различни синдикални и граждански организации,оставаха без необходимата поткрепа на обществото,като в крайна сметка загубваха своята сила и възможност за успех.До такава ли степен сме опустошени и станали нечувствителни,към своите и на другите хора край нас проблеми,че това пренасяме,със себеси,и когато се озоваваме в други страни на Европа,пък и не само в нея?Оставям Ви да размишлявате върху тази тема...ако желаете я допълнете, или ме опровергайте!
За да има подкрепа, трябва да има общество, задружна общност. Нещо, което ние НЕ СМЕ, защото народопсихологията ни е "не е важно аз да съм добре, а другия да е зле". И всеки тръгнал да промени нещо, не среща подкрепа, а напротив - безразличие или дърпане назад.
Ние не защитаваме нашите си интереси като българи в България, камо ли някой да си дигне задника и да се съюзи с другите държави на протест...
Ако това е наистина вярно - че българите СЪЗНАТЕЛНО СА ОТКАЗАЛИ да се включат в протеста - това още веднъж потвърждава "особеностите на българския национален характер".
Живяла съм дълги години в Украйна, имам поглед и върху поляците. Различни сме от тях, няма какво да се лъжем. Тези хора умеят да се обединят и да се самоорганизират.
Робите не могат да се самоорганизират. Те винаги чакат някой да им каже какво да правят. Дори някой да им организира нещо и да ги насочи в някаква посока, в главата им винаги най-важната остава една мощна червена лампа с една мощна сирена: "Преклонена главица сабя не я сече". Страхът "да не стане по-лошо" е вкоренен в гените на по-голяма част от българите и ги парализира дори когато по-лошо вече няма накъде и няма какво да губят.
Безкрайно много обичам България и съм избрала да живея в нея, но ежедневно ме поразява неспособността на българите да отстояват правата си. Това може да се види дори при едно най-банално ходене при чиновници за решаване на даден проблем, да не говорим за случаи като този в твоя пост.
Когато човек е поставен в ситуация елементарно да оцелее, да има с какво да нахрани децата си...много малка част от съзнанието му остава (ако изобщо остане) свободна за мисли за другите, за общото благо, за съпричастност, справедливост и т.н.
В този смисъл поведението и мисленето на повечето българи е разбираемо.
И аз така си мисля понякога.
Сетих се за българката, залята с киселина в Гърция за синдикална дейност. Питам се защо но друг не му се случи да му се не види, а точно на българка? Като че ли има причини и отвъд рационалните ни обяснения. Това е просто един от случаите, които ме карат да мисля така - че върху българския народ като цяло направо тегне някаква прокоба. Нужни са неимоверни усилия пак на народа като цяло, за да я неутрализира. Не го виждам това в обозримо бъдеще.
Ако българите-емигранти знаят за този случай в Гърция, естествено той ще ги парализира допълнително.
