Връщам се двадесет години назад,във времето,когато ентусиазмът на българският народ,за предстоящото демократизиране на България бе в своята най-връхна и романтична точка.Трескаво се сформираха всевъзможни партии и движения, от крайно ляво до крайно дясно на политическото пространство,които набързо се оглавиха от малко познати лица за широката публика и от една друга прослойка,позната и предварително добре експонирана от медиите.Надали има вече човек в страната,който след  тези двадесет години, да не е наясно,че това бяха,все кадри от преименуваната БКП в БСП и масираното участие на кадри от ДС.Същите хора днес тръбят,че това е направено с една единствена цел,наречена „мирен преход”.В някакъв смисъл това бе истина,ако впоследствие не  се оказа,че зад привидно доброто намерение, се показа уродливото лице на алчноста и икономическите апетити на гореспоменатите хора,на комунистическата партокрация.Няма да следвам хронологията на събитията,което не е моята цел,но ми се ще да кажа че,икономическите позиции,които завоюваха,след така наречената приватизация,бързо превърнаха в политически и властови капитал.Така разиграният сценарий,донесе на България,една фасадна демокрация,която роди икономическите олигарси и престъпни групировки,които подмениха идеята за пазарна икономика и нормално капиталистическо развитие,превърнато в нескончаеми псевдо демократични и пазарни експерименти.Можеше ли да се избегне тази фалшификация и подмяна на желанията и намеренията на българите?През тези години на прехода,се чуваха настойчиви гласове за забрана на БКП-БСП и лустрация от държавното управление на агенти и служители на ДС.Това не се допусна да се случи,което и до днес нанася непоправими щети на страната.Другият важен въпрос,който ми се ще да поставя е;имаше ли реални условия за съществуването на българска десница,при положение,че хората подкрепящи СДС,бяха предимно и най- общо казано, от средните и бедните съсловия на страната,/доколкото имаше такова разграничение/ и схващаха дясното политическо мислене,като по-справедливо...?Малцина знаеха,по това време,що е то дясно политическо мислене и от какви нюанси и различия е съставено.Други го свързваха предимно с наличието на капитал и възможност за собствен бизнес!И до днес си мисля,че се избърза с определянето на СДС,като дясна политическа формация.Имаше доста трезви гласове,които настояваха да се отиде в център вляво временно,като по този начин се ограничи политическото пространство на БКП-БСП,което  практически щеше да доведе до нейният фактически край.Това не се разбра от назначените политически лица,и от партиите на СДС.Не можеше и да се очаква друго,след като така разпределените роли са били предварително раздадени в комунистическите лаборатории.Вместо да приобщи край себе си,някои ляво центриски партии,СДС влезе в конфронтация с тях,като по този начин укрепи позициите на БКП-БСП вместо да ги ограничи...Днес берем горчивите плодове на подменените места на политическите субекти,където не се разбира,кой е в лявото,кой в центъра и кой в дясното на политическото пространство на България,но стана поне ясно,че генезисът им е един и същ.Казва се,че днес живем в икономическа криза.Дали е така,аз не мога да знам,защото май от двадесет години сме си в постоянна криза.Но с увереност  твърдя,че днес има сериозна криза на легитимноста на политическите партии.Тези,които заявяваха,че са левица,се оказаха в крайно дясно,докато прокламиращите се за десница се стопиха,като пролетен сняг и до днес търсят място под слънцето.Синдикатите,от защитник на наемните работници,се превърнаха в съставна част на правителства и работодатели.Работодатели се премениха с дрехите на политици,докато политиците,забравили за какво са избрани,се възползваха да станат крупни бизнесмени.Съдебната система от място за раздаване на справедливост,се превърна в защитник на престъпни групировки и място за бързо забогатяване.МВР вместо да се бори с престъпноста, стана част от нея,В здравеопазването лекарите станаха търговци и посредници на фармацефтични компании и така надолу по обществената стълбица,се подмени характера на всевъзможни,важни за хората и държавата институции и организации.Може списъкът да се продължи още дълго,но ще е безсмислено,ако не се разбере,трагичноста на пропуснатите възможности и подмяната на ценности,които толкова дълго блeнувахме в своите сънища.Липсата на автентични политически и обществени субекти,ще тежи още дълго,като воденичен камък върху съдбата на българският народ.Кризата на легитимноста ще бъде по-дълга и мъчителна,от всяка друга, икономическа и финансова криза.

 

 

именно липсата на легитимност /изначална / на пол. партии донесоха бедите ни. От дистанцията на времето вече съм сигурен , че този хаос бе предварително планиран. После дойдоха "спасителите" като това безподобно явление Симеон Рилски и планираната олигархия ще си векува - факт. Наистина много точни наблюдения !

Абсурдно е най-бедните хора да поддържат партиите на крупния капитал, каквито се християндемократичните и консервативните по света. У нас можеш да видиш дрипльо, вдигнал двата пръста, истерично да крещи "Кой не скача, е червен!" Държава пълна с лумпени.