Автор: forkata Категория: Политика    
Прочетен: 13 Коментари: 0 Гласове:  3  
 
 Най-щастливите мигове от изминалата година са, когато "Тигрите" вкарали 13 гола на отбора на Гонзо и били ветераните от ЦСКА. На въпроса коя е голямата ви любов, отговаря кратко: "Мени се". Смята, че добротата е най-лошото му качество. Той не e на осем години и това, което описах, не е сюжет от български вариант на поредицата "Сам вкъщи". Той е министър-председател на България, а инфантилните му изявления бяха излъчвани по българските медии много повече от познатите и вечни американски коледни продукции.

България се управлява от дете – гласи добрата версия на това, което ви разказвам сега. България се управлява от инфантилен тип, страдащ от нарцистично разстройство – е по-сериозният поглед върху ситуацията. Имаме голям проблем с министър-председателя, но още по-големият проблем е, че всички го виждат и по-голямата част от българите си траят. Някои даже се опитват да хитруват по политологическа линия и да съчиняват приказки за предсрочни избори, политически нагласи, обществено одобрение и прочие глупости, които обрастват със сериозност тази нелепица, която се води за български премиер.

Ако допуснем идеята, че ние в България сме едно тяло, ще трябва да си признаем, че имаме огромен проблем с главата. Нямаме глава или главата е шашава – приемайте го, както искате – резултатът е един и същ. Тази страна следва прищевките на идиот, който наистина смята себе си за изключителен футболист, за голям тенисист и незабравим държавник. Вместо в Министерския съвет, Борисов трябваше да посрещне Нова година на 4-ти километър и за това не се изисква специална експертиза, нито медицинско образование. Човекът си е луд за връзване, мисли се за Наполеон, но вместо да разговаря за това с лекуващия го терапевт, го споделя в интервю за националните телевизии и ние се правим, че е истинско. От това следва, че сме за връзване всички ние, а не той. Да не се връщам на старите български поговорки, измислени за случая. Футболистите от Левски и ЦСКА се преструват, че Борисов е футболист, и нарочно падат, за да ги бие; преструват се и политолозите и различните политически анализатори, че той е политик, и легитимират налудничавите му постъпки, като ги обличат в експертни политологически концепции; политическите партии се правят, че той е политическа партия, и си траят, докато харизмата му не угасне от само себе си, за да се върнат в играта; голяма част от българите, които гласуват за него, си мислят, че гласуват за политик, а всъщност си избират шут, който да ги радва вечер по телевизора и да ги краде, задоволявайки двете изконни български ценности – сеирджийството и мазохизма.

В това няма никакъв смисъл, но всичко живо се е подредило да го играе на сериозно. Автентичен е самият Бойко Борисов, който си вярва и ще си вярва, докато всички останали се правят, че му вярват. Той е еманация на някаква българска масова патология. Здравната реформа трябва да започне от него, а не от закриването на клинични пътеки и създаването на диагностично-свързани групи. Бойко е диагностично свързан с българския народ, но би било грешка да бъде възприеман като симптом за тежко заболяване. Ако приемем, че сме в пубертета на демокрацията, ще трябва да си признаем, че той е нашето акне, и дори да се успокоим, смеейки се, че ще изкараме неизбежните пъпки на политическата мутация, които ще ни доведат до зрялост. В този смисъл Борисов събужда симпатии, защото никой не би убил пубертета вкъщи, въпреки че му се иска да го стори във всеки един момент от съвместното съжителство.

Предлагам ви една успокоителна версия за това, което се случва в българската политика – караме особено тежък пубертет и сме случили на премиер, който е луд да тича след някаква топка.

От друга страна, става дума за 50-годишен човек, прекарал младостта си в СИК, застраховане и рекет, което не го прави толкова безобиден. Това личи и от водещия материал в днешния ни брой. Борисов рита топка, здрависва се и гледа почтително известен руски мафиот, за когото се говори, че е оставил десетки трупове след своята съмнителна кариера. По това време Борисов е кмет, след като е бил главен секретар на МВР и знае много добре с кого рита топка – с човек, издирван от Интерпол и дори от вътрешното руско министерство. Искам да кажа, че зад безобидното си простодушие и елементарното психологическо разстройство на личността Борисов си има по-зловеща и по-тъмна страна, която не бива да му се прощава. Този човек е замесен в престъпления и ако беше останал на нивото на обикновена мутра, много от тях биха могли да му се простят, а и е голяма вероятността да бе платил за тях с живота си.

Проблемът не е негов, а наш, защото това е българският министър-председател. Въпросът е какво правим с такъв човек, след като падне от властта, което неизбежно ще се случи. Въпросът е как да го съдим. Като пубертет, който е ритал топка и пилеел нашите пари, вместо да се занимава с икономическата криза и общото благо, или като мутра, която е дошла на власт, за да разчисти конкуренцията, да се облагодетелства максимално от управлението си и да се превърне в символ на победилата несправедливост в българския исторически живот? Този въпрос не е лесен за решаване, но съм убеден, че Бойко Борисов трябва да се превърне в първия български премиер, който ще бъде съден честно от следващите поколения. Не през медиите и не през митовете за него, а през едно съвестно досъдебно и съдебно производство, което би могло да хвърли макар и частична светлина върху пораженията, които този човек нанесе на България. Знам, че вече се произнасям като съд, макар че говоря като журналист. Но всичко казано дотук не е свързано с личността на Бойко Борисов, а се отнася до собствената ни българска народопсихология, която е способна да допусне безобразието на собствената си идентичност, която Бойко Борисов представлява в момента. Някой беше написал на някаква стена след убийството на Кенеди: "Срам!". Ние трябва да си го напишем на вратите на собствените си домове и да държим там този надпис, докато Бойко Борисов е български премиер.

Коментарът е публикуван във в. „Галерия”.

 

  Нагоре
 

"Въпросът е как да го съдим. Като пубертет, който е ритал топка и пилеел нашите пари, вместо да се занимава с икономическата криза и общото благо, или като мутра, която е дошла на власт, за да разчисти конкуренцията, да се облагодетелства максимално от управлението си и да се превърне в символ на победилата несправедливост в българския исторически живот?"
Кого да съдим не знам. Него или тези, които имаха "акъл" да го изберат...Или тези 50%, които така и не гласуват.

има остатъчно замразени материали за извършените му престъпления...Но ми се струва,че трябва да се осъди и прокуратурата за прикриването им и на практика в съучастие!

Трябва да помисля...

като му дойде времето...