На дневните терзания показах кучи зъб.

Размазах после мислите си с мастило...

Върху ликът си омръзнал ми до смърт,

лепя късчета от изминатият път...

докато Наставникът не ме докосна с нокът

по раната,от която oще стичаше се кръв.

-Не пипай Ти,това което не е твое.

-Не пипай това,което не си сътворил..

-Ликът Ти пепел е-и Ти добре го знаеш,

както знае е го и целият всемир.

С терзанията по космическата гибел,

не ще изтриеш пожара разпален

от безумието на любовта към Себеси.

Отстъпи и нека Волята на хората,

сътворят отново Земята,която за Теб

бе само временна спирка...

Отстъпи и нека светлината на космическият мрак

Те разпилее без остатък.

Отстъпи пред Волята на хората,

които така несъвършенно сътвори...

Отстъпи  и ни остави,за да избегнеш гневът и пожара 
от възмездието.

Андрей Денчев 
          2005г.