22.06 11:47 - "Българин е състояние на духа - робството също!" автор: aman категория: Други    
прочетен: 82 коментари: 18 гласове:  11  
последна промяна: 22.06 11:58
 
Робството също е състояние на духа! Някои хора....мнозинството всъшност от днешните българи наричат обидно нашите предци "роби", гневят се на всеки опит и аргумент, който доказва неробския им статут и вадят от 1000 кладенци вода, за да докажат непременно, че тези хора са роби. Пише го и в читанките.
Парадоксални са няколко неща:
1. Днешното ни съвремие на модерно, технологично, информирано, образовано с какви ли не дипломи общество не познава и не може да разпознае нито една личност от него сравнима с тези, които познаваме от историята си в онзи "робски" период и наричаме обиждайки и тях и делото им "роби".

2. Днешното ни общество и онова градено 45 години преди това не могат по нищо да се сравнят с ценностните, образователни, културни, духовни, икономически и политически постижения на онези, които от позицията на много по-знаещи, можещи и напреднали обидно наричаме "роби"!

3. Състоянието на нацията днес - като смисъл, идеал, перспектива за развитие, модерност, прогресивност и визионерство е на светлинни години в сравнение с тези, които упорито наричаме "роби" и които си мислим, че превъзхождаме във всяко едно отношение.

4. В условията на чужда и подтискаща националния дух държавност със собствено национално усилие "робите" са създали без министри, чиновници, бюджети, преразпределение и т.н. образователна система несравнима с европейската тогава, извоювали са религиозната си свобода, правото на собственост върху земята си, формулирали са национален идеал, национални цели, демографски са усвоили територия, която дори в най-големите ни териториални разширания през средновековието демографски не е била българска. Днешната нация умира демографски, образованието и е жалко, ценностите ни са такива, от които биха се срамували дедите ни "роби", с вярата и свободата се търгува грозно, човекът и обществото не могат да се защитят и от каквото и да е било, бидейки разединени и мразещи се, но наричаме предците си "роби".

5. Българинът с килийно или класно образование е говорел между 4-7 езика, разбирал се е свободно със своите съседи, предприемаческия му дух и любознателност са го водели навсякъде по света и където и да е отишъл, опознавайки го чужденците, за него са говорили с неприкрито уважение, изненада и доброта. Днес с по 10 дипломи за висши и по-висши образования най-доброто което можем да кажем за масовия българин е че срича средно грамотно английски, някой друг западен език, носталгично руски или развален турски. Не познаваме, но мразим съседите си, а светът като чуе за "българин" не говори за онова трудолюбие, честност, доблест, любознателност и чистота, които са неизменни етикети за онези "роби", а с погнуса говори за лъжи, кражби, мърсотия, нечистоплътност, слагачество - такива са ни днешните национални етикети - така ни вижда света и колкото и да ни боли заслугата за това е наша - на днешните българи, а не на онези, които наричаме "роби".

6. Българинът беден, богат, образован или не в онова "робско" е умеел да добрува със съседа си. В националната история на всички съвременни балкански народи, а и не само, са вписани имената на къде знайни и колко незнайни българи. Българин е сред създателите на новогръцкия език и модерната гръцка нация, българи са генерали и поборници за свободата на Гърция, Румъния, Сърбия, българи маршируват в Истамбул в помощ на стремежа на модерната турска нация да се еманципира от Османската империя и да заживее свой собствен живот. Днес знаем много повече за Австралия и Папуа Нова Гвинея отколкото за съседите. Учим се да ги мразим, да се отнасяме с тях като с втора ръка хора, да ги обвиняваме, че ни цакат, прецакват, дърпат надолу прее....Радваме се нездраво на техните беди, когато са зле искаме да се "откачим" от тях и все са ни виновни за нещо! Въпрос на ценности и дух - на едните българи, които наричаме "роби" и на другите българи, които са роби по дух!

7. "Робите" са били готови на саможертва, залагали са живота си, своя, на семействата си, на селото си, умирали са в името на това, което те са разбирали и приемали като правилно. Днес "големите" прояви на националния ни дух е да пребием някакви молещи се къде евангелисти, къде мюсюлмани, да измием нощес паметника на Съветската армия, да протестираме за цената на билетчето и да гледаме в захлас и отхлас обидни риалитита и сапунени сериали. 

8. Идеалът на тези, които наричаме днес "роби" е бил да види сина си изучен, със занаят в ръка, способен да създаде и храни семейство, идеалът на днешния БЪЛГАРИН е да се реализира като чалга певец, мутра или политик, да върши каквото си иска безнаказано, да не поема отговорност за нищо и да е голям патриот на трети март, пред джамията или по форумите.

9. Най-големите поети, политици, публицисти, учени, икономисти, общественици, духовници, хора на изкуството и т.н. са все родени "роби" по етикета, който им лепим, а днес свободните, когато ни проникне някаква градивна мисъл в главата или по време все си викаме ама днес никой не пише вече така, никой не говори така, никой не строи така, нямаме днес ни Гешови, ни Георгиеви, ни Балабанови, ни Гюмюшгерданови, ни Тъпчилещови и т.н. дето цялата Европа, че и Азия и Африка е познавала с техния икономически размах, нямаме Берон... е имаме де, ама не е онзи, Неофит Рилски, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Петко Славейков, Васил Друмев, Сава Доброплодни, братя Миладинови, Софроний Врачански, Паисий, Васил Друмев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Добри Войников..... а те са били "роби".

10. Днес българските политици седят под портретите на "робите" Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, Бенковски, Волов, Кънчев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Иларион Драгостинов, Васил Петлешков, Георги Измирлиев, Георги Обретенов, Стоил Войвода..... четем и имената по време на зари и проверки..... От тези и не само в поменния списък само един е доживял 50 години, в "редовете на борбата" са влезли като голобради момчурляци и без университети, политически академии, теоритична подготовка, тийм билдинги, уърк шопове, квалификационни курсове, обмяна на опит, са създали политическа нация, която 20 години след създаването 1878 г. е била "чудото на Европа", "Германия на балканите". Тия същите "роби", в онова време на "измите" са говорили и на дело са показвали как се прави етническа толерантност, какво е солидарност, как се прави национална политика и се отстоява национален интерес без омраза, а с достойнство. И нито един от тия не е окървавил ръката си и не е казал дума за насилие над обикновените небългари и нехристияни. Нито един не е потрошил обща пара за себе си, всеки е дал всичко, което е имал за общото. А днешните ни свободни политици... тези, които ние избираме и създаваме и които трябва да ни водят......

Днес сме свободни, а те били "роби". Робството е състояние на духа, защото ако днес бяхме свободни нямаше да сме така сбъркани в ценностите си, категориите за добро и лошо, в безпътицата си. Нямаше да сме умираща нация на дъното на всички европейски класации и нямаше да твърдим, че затова все някой друг ни е виновен! А за това колко е сбъркано всичко в представите ни последния ярък пример е с онзи паметник. Паметник на армия, която със своите български наемници унищожи не само духа на нацията, попиля не само ценностите й, но уплашена, че там на село дето българина пазеше своя дух от хилядолетия, дето достойно стоеше и създаваше своето бъдеще, дето средно в семейство се раждаха и отрасваха по 5-6 българчета възпитани по същия начин като ония "роби" - първо унищожиха техните преки наследници в лицето на българската интелегенция и икономически елит, а след това унищожиха и тяхната люпилня. На мястото на "робската" Копривщица, Жеравна, Ковачевица, Карлово, Бяла Черква с "робските" къщи, училища, църкви, хора пазещи духа на онези "роби" се появиха панелени бездушници, индустриални недомислия и днес живеем в тях, а всеки ден чуваме, че е изчезнало поредното село, поредният обичай, поредната традиция, поредният културен, архитектурен, исторически паметник, завещан ни от същите тези "роби", създаван с любов, труд, защитаван с кръв и достойнство. Днес броят на българите, които се раждат не стигат дори да възпроизведат демографски нацията и тя все по-сигурно отива там от където връщане няма и никой няма да може да я Възроди!

20 години след "робството" българите са най-млада нация в Европа, с ясна национална цел, с пълен консесус върху това как трябва да се развиват икономически, културно, образователно, духовно. Българският лев е бил равен по стойност на тогавашния валутен стандарт - златният френски франк, българите са пазели българщината, бранели са своите братя зад граница, борели са се за нови епархии и нови български училища там, а не са създавали "комунистически нации", не са унищожавали църквата си, не са слугинствали и мародерствали над собствения си народ, история и дух. Днес 20 г. след истинското робство, над уж свободния ни народ - какво е България днес? Каква е българската нация днес? Къде отиваме ние българите днес? Кому служим, кого следваме и какво отстояваме като национален интерес? ..... 
С всичко, което пиша не искам да кажа, че и днес няма достойни българи, които с труд, упоритост и постояннство си изкарват хляба, възпитават деца, създават добавен продукт, реализират се и са уважавани в различните области в България и в света. Думата ми не е за индивидуалния българин, не е за етноса българи, думата ми е за българската нация, защото в общата съвкупност на това, което днес е българската нация, тези българи нито са определящи за развитието й, нито правят нещо достатъчно голямо за да го променят. Те са "българи по кръв", които сами създават и се борят за своето бъдеще, а всички заедно в националната си съвкупност сме "Роби по дух" за разлика от онези, който някога са ни завещали това, което днес наричаме България и които са били "българия по нация" и "свободни по дух".

И няма да се стърпя да завърша поста си с един цитат, който видях в един друг пост в блог.бг. Не зная чии са думите, които са цитирани там. Героите в него днес не са ни известни, за да не каже някой, че то тези дето ги знаем затова са национални герои, щото са уникални и неповторими, този цитат, тези думи ме потресоха със своята простота, яснота .... няма защо да ги преразказвам, прочетете ги и да помислим.... 

" Отец Никола, тъй се казваше калугерът, се оказа сърдечен и патриот човек. Като ме разпита за всичко станало с четите, което очевидно много го интересуваше, каза ми да не се боим и че той взима върху си грижата да ни прекара безопасно по направление към Света Гора. 

- Оставе на душата ми - повтаряше добрият калугер - и вярвайте в думите ми и обещанието, което ви давам. 

Той веднага се постави в нашето положение, и понеже ни съчувстуваше, много добре разбра каква голяма нужда имаме от помощ в това ни положение и от добра и насърчителна дума. След това останахме съгласни да кажем на кехаята, че съм се ценил заедно с другарите си, но не за светогорските овце в Разложко, които се намираха под надзора на кехаята, който намерих в селото, а за овцете в Мелнишко. След това пак се върнахме на въпроса за четите. Аз, естествено, оплаквах участта на тая чета, като съжалявах за убитите. 

- Нищо - каза калугерът - не трябва да се скърби; дошло му е времето да стане българско, щом има такива хора, които жертвуват живота си за народа. 

В това време през прозореца съгледа, че минаваше една жена и като се обърна към мен, ми каза: 

- Виждаш ли тая жена?: Тя има 7 деца. Убили 100 души, ще се родят 1000. 
....

- Няма нищо; и да хванат момчето с писмото, ще пострадам аз, един калугер, без никого, но който също е длъжен да помогне на работниците за народа." 

тия същите дадоха благословията да се изнесат българските жени като проститутки на Европа, за не се роди следващо поколение, което да мъсти?!