След изборният ден за 41-то НС и победата на ГЕРБ лидерът и заяви,че посвещава изборната си по беда на своя дядо,убит от комунистите след 1944г.
Много трогателно изявление на един внук към своя дядо.
Но редно е и да попитаме,когато го приемаха за член на БКП и участваше активно в репресивния апарат на същата тази партия,на кого е посвещавал това си членство и служба.
И дали същият този дядо/мир на душата му/не се е обърнал в гроба си от възмущение?
Редно е да се запитаме  кога е бил искрен в изявленията си?
Не беше ли по-добре да си замълчи тактично, вместо да изпада внеловко положение?
Струва ми се че такъв тип хора никога не са в състояние да разберат грешкта си и да се покаят.
Такъв тип хора навярно са в състояние да служат на всяка власт и господари.
Не се ли сгреши с даденото му доверие на изборите за 41-то НС?