Дъждовна есен свила е гнездо в моите мисли,                        

препъват ме изгнилите й плодове,

за да не мога песента си да напиша

за стрели отсича и двете ми ръце.

За стрели на този дъжд безкраен-

опънал нишките си в тетива-                                                                         

прицелва се и с тях пробожда

недописаната песен за дъжда.

Дъждовна есен свила е гнездо в моите мисли,