отсреща планината почерня-

водата рукна и ето днес почука

и на моята неотваряна врата.

Зад нея дълго свалях зимната си дреха

и слагах мислите си в ред-

на прагът ми проблесна мъничка монета.

но аз през рамото я хвърлих за късмет.

А той късмета бил край мен-

след топло слънце-силен дъжд,

и както на куцото куче се случва

в куцият крак да го ритнат още веднъж,

така и сега,след дългата зима

на сляпо доверие-грипни стрели...

От пролетта малък дял исках да взема,

Но лошият дял неочаквах-прости!

Сега вратата залостил съм здраво,

и нека ми чукат,и нека ме мамят-

навън останаха само трохите от хляба,

който други бяха отдавна изяли.

Андрей Денчев
          1990г.